Евлоги Станчев за ФрогНюз: Реакциите около Олимпиадата показаха -...
Това сподели пред ФрогНюз доктор Евлоги Станчев, историк и антрополог.
„ Реакциите против Новиков демонстрираха образно, че у нас това, което може да се дефинира като „ антиукраинство “, е изкуствено основано пропагандно събитие, привнесено непосредствено от Кремъл и публикувано от няколко тукашни проруски партии и гравитиращите към тях гласове. В България няма никакви исторически учредения за отрицателно отношение към Украйна и нейния народ “.
Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. Има бакалавърска степен по история от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (2012 г.), две магистърски степени – по „ История на Евразия, Русия и Източна Европа “ и „ Етнология и културна антропология " от СУ (2014 г.), а също и докторска степен по „ История на Русия “ от СУ (2019 г.).
Освен тематики като съветска агитация, Станчев изследва и публичните процеси - към сегашния миг демонстрира връзката сред спорта и публичния живот.
„ Българският национализъм , в същинския смисъл на думата, следва да се основава на блян за създаване . Принудени сме обаче да признаем, че днешният български национализъм става все по-обсебен от един несъизмерим проруски прочит. Активно настоящата в продължение на години агитация на Кремъл съумя да построи лъжепредстава за българското родолюбие като нещо, което е несъвместимо с концепциите за народна власт и присъединяване в европейското семейство ".
„ Осмиването на церемонията по откриването на Олимпиадата (и изобщо на целия форум) беше артикул на съветската агитация . Тя нарочва и „ окупира “ тематики и проблеми, които на процедура нямат нищо общо с Русия и ги построява в безапелационно звучащ за първосигналния фен разказ. пропагандните внушения в подтекста на Олимпиадата изостриха чувствителни публични въпроси, което сътвори удобна почва през днешния ден тематиката за така наречен „ ЛГБТ агитация “ в България да бъде нажежена „ до алено “. Класически агитационен сюжет “.
Ето и цялото изявление:
Устойчиво е словосъчетанието, че футболът е “социален феномен ”, коства ми се обаче, че това може да бъде съотнесено към спорта като цяло. Като откривател на тази тема, до какви изводи стигате - каква е връзката сред спорта и публичния живот?
Със сигурност спортът има голямо наличие в живота на актуалните общества. Сами виждате по какъв начин огромни спортни конгреси са в положение да съставляват фокус на доста интернационално внимание в продължение на няколко седмици, освен това във времена на непрекъсната, всекидневна политическа динамичност. Разполагаме с два напълно показателни скорошни образеца – Европейското състезание по футбол в Германия и Летните олимпийски игри в Париж.
Причините за тази мощна социална значителност на спорта са доста и се коренят освен в самото естество на спортните надпревари, само че също в някои значими характерности и потребности на нашите общества. Това е тематика, върху която имам отговорността и удоволствието да работя дружно с още седем сътрудници, представители на разнообразни университетски дисциплини, в изследователския към Фонд научни проучвания.
Всъщност спортът се оказва не по-малко значим и в подтекста на нашето българско общество. Голяма част от хората у нас се интересува от спорт – дали като фенове, или като спортуващи. Впечатляващи по отношение на това са достиженията на българските спортисти на преди малко завършилата Олимпиада в Париж. В таблицата с медали България се подрежда пред страни като Чехия, Дания, Тайван, Австрия, Индонезия, Израел, Полша, Гърция, Аржентина, Турция, Индия – това са все страни, където се влага неведнъж повече в спорта, там е построена поредна политика в тази тенденция. Тук ми се желае да подчертая нещо изключително значимо – спортът в България не разполага с нужния комфорт, какъвто би обезпечил една дълготрайна и ефикасна спортна политика. Както във връзка с детско-юношеските школи, по този начин и по отношение на спортната инфраструктура. От тази позиция достиженията на нашите състезатели в Париж наподобяват не като резултат на съзнателни вложения в българския спорт, а макар неналичието на такива.
За да бъде спортът още по-силен маркер на нашето публично схващане, с цел да продължат нашите момчета и девойки да реализират впечатляващи триумфи, би трябвало да бъдат препоръчани и осъществени голям брой стъпки, както от страна на държавните институции, по този начин и на частните спортни клубове. Според мен напъните би трябвало да бъдат съсредоточени в две съществени посоки – от една страна, създаване на съвременна инфраструктура за всеобщ спорт (а не огромни и скъпи игрища и зали, които са недостъпни за потребление от елементарните граждани), а въпреки това, усилена акция по разпространение на спорта измежду децата. Спортуването би трябвало да е привлекателно за подрастващите, то би трябвало да бъде пример за подражателство. Само това е формулата за по-здрави младежи и надлежно за спортни триумфи.
До каква степен спортът е и политика - може ли той да носи политически послания или да популяризира позитивни трендове?
Професионалният спорт е неразривно обвързван с политиката още от началото на модерната ера. И тук не става дума единствено за директна политическа интервенция по образеца на взаимните протести на Летните олимпийски игри през 1980 и 1984 година Самият спорт може да бъде притежател на ясни политически послания, от време на време с значими последици. Достатъчно е единствено да се напомни иконичният жест на Томи Смит и Джон Карлос по време на награждаването им на Олимпиадата в Мексико Сити през 1968 година Или пък напълно пресния образец с провокиралия съществени полемики жест на турския футболист Мерих Демирал по време на Европейското състезание в Германия, който символизираше емблемата на крайната националистическа организация „ Сивите вълци “. В спорта се съдържа всичко това – не са малко случаите, когато той може да бъде прочетен напълно през оптиката на актуалната политика.
Немалко хора настояват, че точно тези устойчиви връзки с политиката съставляват „ родилно леке “ върху спорта. Уви, това е реалност, който сме принудени да признаем, без значение каква оценка му даваме. Политическите конотации на спорта обаче биха могли да се простират оттатък другите форми на разделяне или на политически митинг. Някои спортни дисциплини могат да имат изключителна роля в съхраняването и изразяването на националната еднаквост на разнообразни общности . Обикновено ги назоваваме „ народен спорт “ за дадена страна. Популярен в тази връзка е образецът с обичайния параден танц на маорите, прочут като „ хака “, който националният тим по ръгби на Нова Зеландия извършва преди всеки собствен мач – това е сполучлив опит за модерна стилизация и израз на маорската просвета, който закупи световна популярност през последните години.
Гледахме откриването на Олимпийските игри -, който обаче беше мощно подложен на критика. Като историк изследвате и съветската агитация, обвързвана ли е тя с тези рецензии?
Няма нищо по-нормално от това някой да харесва или не обещано осъществяване. Въпросът е от какви позиции и с какви послания идва съответната рецензия, в какво се пробва да ни убеди тя. Разбира се – осмиването на церемонията по откриването на Олимпиадата (и изобщо на целия форум) беше артикул на съветската агитация. Отбелязването на различността във всичките ѝ форми – каквото уредниците обявиха, че символизират обособени епизоди от церемонията – съставлява главен обект на съветска рецензия против Запада. Нещо повече, възбраната за присъединяване на съветски и белоруски спортисти в резултат на пълномащабната война против Украйна беше различен значителен тласък за активизиране на пропагандния боеприпас. Както нормално, нашите рупори бяха единствено ретранслатори на съветските пропагандни послания.
Поведението и внушенията на армията от тролове обаче сподели за следващ път, че съветската агитация е извънредно перфидна. Тя нарочва и „ окупира “ тематики и проблеми, които на процедура нямат нищо общо с Русия и ги построява в безапелационно звучащ за първосигналния фен разказ. И, за жалост, би трябвало да признаем, че тази пропагандна скица на процедура се оказва сполучлива, защото съумява да манипулира и даже да образува част от публичното мнение . Сами видяхте по какъв начин пропагандните внушения в подтекста на Олимпиадата изостриха чувствителни публични въпроси, което сътвори удобна почва през днешния ден тематиката за така наречен „ ЛГБТ агитация “ в България да бъде нажежена „ до алено “. Класически агитационен сюжет.
Украинецът Семен Новиков завоюва златен орден за България от Олимпиадата. И там имаше рецензии - на какво ги отдавате?
Макар да не са напълно същите, рецензиите против Новиков ми подсетиха за един неуместен миг от предходните Летни олимпийски игри в Токио – тогава най-фанатизираните адепти на съветско въздействие у нас се възпламениха, когато ансамбълът ни по художествена гимнастика завоюва олимпийското злато, изпреварвайки своите съветски съпернички . В този извънреден триумф за българския спорт тукашните рупори на кремълската агитация привидяха умишлен „ русофобски “ скрит план от страна на „ груповия Запад “ против съветските спортисти. Трябва да се има поради, че значително от тези хора – въпреки да имитират облика на „ български интелектуалци “ – на процедура споделят съветско съзнание. Разбира се, в това единствено по себе си няма нищо неправилно – притеснителното е там, че за тези лица съветската еднаквост се отъждествява с поклонничество към режима в Кремъл. Във връзка с това същите, които подлагат на критика Новиков, направиха и не престават да вършат всичко допустимо, с цел да заглушат оптимално тематиката за множеството исторически връзки сред България и Украйна, изключително в подтекста на многохилядната общественост на бесарабски българи, доста от които в този момент се борят и умират на фронта в отбрана на своята украинска татковина.
Реакциите против Новиков демонстрираха образно, че у нас това, което може да се дефинира като „ антиукраинство “, е изкуствено основано пропагандно събитие, привнесено непосредствено от Кремъл и публикувано от няколко тукашни проруски партии и гравитиращите към тях гласове. В България няма никакви исторически учредения за отрицателно отношение към Украйна и нейния народ. Тази антиукраинска агитация стартира едвам след началото на пълномащабната съветска война против Украйна и циркулираше на първо място в обществените мрежи – главното пространство на проруска интензивност у нас. За страдание, тези внушения имат изцяло действителни последици, за които всички от време на време научаваме – дискриминация от всякакво естество, форми на експанзия и така нататък Струва ми се извънредно значимо този стандартен роман да бъде изобличен въз основа на същинските обстоятелства – това е отговорност на медии, просветителна система, общност.
Има ли силата спортът да е сплоти нашето общество - мощно разграничено, мощно апатично и мощно в неспособност да се радва на непознатите триумфи?
Тъкмо заради метафората, която използвахте при започване на диалога – спорта като „ обществен феномен “ – е изцяло основателно да допуснем, че спортните надпревари имат извънредно мощни консолидиращи функционалности в едно общество. Историческото минало е изпълнено с голям брой еднопосочни образци, показващи по какъв начин една страна, въпреки и раздирана от разнообразни рецесии, може да се сплоти и да застане зад своите спортисти. Нашето общество не прави изключение. Това видяхме и в този момент, на Игрите в Париж, когато българският трибагреник беше повдигнат толкоз пъти във връзка спечелването на призови оценки. Маргиналните сериозни гласове, които обсъждахме доскоро, не трансформират общото усещане, че жителите оцениха високо българското присъединяване на Олимпиадата . Нека не забравяме, че в една също мощно поляризирана обществено-политическа обстановка, каквато безспорно беше през 1994 година, българското общество изпадна в групов възторг във връзка триумфа на националния тим по футбол на Световното състезание в Съединени американски щати.
Относно определяната от Вас като неспособност да се радваме на непознати триумфи – предлагам да не бъдем крайни в своите изводи и да заобикаляме генерализации. Противно на общата картина, която алюзира положение на съвсем цялостен публичен разпад, немалка част от българските жители не е изгубила своята дарба за съпричастност и емпатия. Напротив, българският народ нееднократно е доказвал в историята, че може да живее с болките на другия – това са качества, за чието предпазване всички ние би трябвало да поставяме големи старания.
Има ли избрани процеси и въздействия, които катализираха актуалните процеси - и то, съдейки от реакции за спортни събития, които в предишното са били мотив за огромни национални наслади, споменахте самичък 1994 година?
Различните полемики към Олимпиадата в Париж бяха единствено един от скорошните епизоди, разкриващи картина на към този момент образувани и устойчиви разделения в българското общество. Тези разделения явно доближиха връхната си точка след началото на пълномащабната съветска инвазия против Украйна през февруари 2022 година и бяха ясно предизвикани от съветската агитация и тукашните ѝ изразители. Оттогава насетне цели сегменти в нашето общество се развиват в изцяло противоположни направления и споделят отличаващи се визии за значими въпроси като историческо минало, културно настояще и политическо бъдеще. Т ова ме е карало да се замисля дали въобще тези български жители, чиито показа са напълно моделирани от съветската агитация, са част от българското общество. Дали техният изцяло умишлен отвод от идентифициране с останалата част от българските жители не води до образуване на редом „ общество “.
Къде виждате позитивният национализъм - този, който гради, а не унищожава? Какво съгласно Вас е неговото проявяване?
Питането, което поставяте, в действителност е основополагащо за бъдещето на нашата страна. Каквито и внушения да се вършат, пълноценното битие на едно общество е невероятно без наличието на едносъставен родолюбив роман, нормално глобен с инструментите на страната. Този роман обаче би трябвало да прекрати своето фиксиране извънредно върху предишното. Докато историята е безспорно значима и би трябвало да участва в публичното схващане, възприемащият се като родолюбец би трябвало да гледа към през днешния ден и на следващия ден – тъкмо както са правили образците от националния ни мавзолей през 19. век.
За мен българският национализъм, в същинския смисъл на думата, следва да се основава на блян за създаване. Изпълненото с разнообразни дефицити и недоволства настояще предлага голям брой благоприятни условия за такива дейности – грижа за остарели хора и такива в неравностойно състояние, дарения и участия в разнообразни благотворителни акции, разчистване на градското пространство и природата. Списъкът е дълъг. Същото може да се каже и във връзка с национализма – родствено на патриотизма разбиране, въпреки обществото да го преглежда в доста по-негативна светлина. Всъщност двата термина демонстрират ясна етимологична непосредственост, тяхната раздалеченост е образувана въз основа на разнообразни публични тълкования и стандарти. И двете понятия биха могли да имат здрав смисъл, в случай че бъдат публично осъществени по един образован метод.
Принудени сме обаче да признаем, че Активно настоящата в продължение на години агитация на Кремъл съумя да обсеби пространствата на патриотичния роман, да ги вкара в коловозите на разнообразни „ уплахи “ и в последна сметка да построи все по-устойчивата лъжепредстава за българското родолюбие като нещо, което е несъвместимо с концепциите за народна власт и присъединяване в европейското семейство. Тази проруска преправка на българския национализъм наподобява в действителност неуместно, когато вземем поради някои очевидни българофобски настроения в Русия – в предишното и изключително в наши дни. Ето за какво смятам за извънредно значимо българският национализъм да бъде освободен от плена на съветската агитация. За мен като историк е значима на първо място историческата истина, а като жител – морала и истината през днешния ден. Това са неща, в които всички български жители би трябвало да влагат своите старания.
Илияна Маринкова
„ Реакциите против Новиков демонстрираха образно, че у нас това, което може да се дефинира като „ антиукраинство “, е изкуствено основано пропагандно събитие, привнесено непосредствено от Кремъл и публикувано от няколко тукашни проруски партии и гравитиращите към тях гласове. В България няма никакви исторически учредения за отрицателно отношение към Украйна и нейния народ “.
Евлоги Станчев е основен помощник в Института за балканистика с център по тракология към Българска академия на науките. Има бакалавърска степен по история от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (2012 г.), две магистърски степени – по „ История на Евразия, Русия и Източна Европа “ и „ Етнология и културна антропология " от СУ (2014 г.), а също и докторска степен по „ История на Русия “ от СУ (2019 г.).
Освен тематики като съветска агитация, Станчев изследва и публичните процеси - към сегашния миг демонстрира връзката сред спорта и публичния живот.
„ Българският национализъм , в същинския смисъл на думата, следва да се основава на блян за създаване . Принудени сме обаче да признаем, че днешният български национализъм става все по-обсебен от един несъизмерим проруски прочит. Активно настоящата в продължение на години агитация на Кремъл съумя да построи лъжепредстава за българското родолюбие като нещо, което е несъвместимо с концепциите за народна власт и присъединяване в европейското семейство ".
„ Осмиването на церемонията по откриването на Олимпиадата (и изобщо на целия форум) беше артикул на съветската агитация . Тя нарочва и „ окупира “ тематики и проблеми, които на процедура нямат нищо общо с Русия и ги построява в безапелационно звучащ за първосигналния фен разказ. пропагандните внушения в подтекста на Олимпиадата изостриха чувствителни публични въпроси, което сътвори удобна почва през днешния ден тематиката за така наречен „ ЛГБТ агитация “ в България да бъде нажежена „ до алено “. Класически агитационен сюжет “.
Ето и цялото изявление:
Устойчиво е словосъчетанието, че футболът е “социален феномен ”, коства ми се обаче, че това може да бъде съотнесено към спорта като цяло. Като откривател на тази тема, до какви изводи стигате - каква е връзката сред спорта и публичния живот?
Със сигурност спортът има голямо наличие в живота на актуалните общества. Сами виждате по какъв начин огромни спортни конгреси са в положение да съставляват фокус на доста интернационално внимание в продължение на няколко седмици, освен това във времена на непрекъсната, всекидневна политическа динамичност. Разполагаме с два напълно показателни скорошни образеца – Европейското състезание по футбол в Германия и Летните олимпийски игри в Париж.
Причините за тази мощна социална значителност на спорта са доста и се коренят освен в самото естество на спортните надпревари, само че също в някои значими характерности и потребности на нашите общества. Това е тематика, върху която имам отговорността и удоволствието да работя дружно с още седем сътрудници, представители на разнообразни университетски дисциплини, в изследователския към Фонд научни проучвания.
Всъщност спортът се оказва не по-малко значим и в подтекста на нашето българско общество. Голяма част от хората у нас се интересува от спорт – дали като фенове, или като спортуващи. Впечатляващи по отношение на това са достиженията на българските спортисти на преди малко завършилата Олимпиада в Париж. В таблицата с медали България се подрежда пред страни като Чехия, Дания, Тайван, Австрия, Индонезия, Израел, Полша, Гърция, Аржентина, Турция, Индия – това са все страни, където се влага неведнъж повече в спорта, там е построена поредна политика в тази тенденция. Тук ми се желае да подчертая нещо изключително значимо – спортът в България не разполага с нужния комфорт, какъвто би обезпечил една дълготрайна и ефикасна спортна политика. Както във връзка с детско-юношеските школи, по този начин и по отношение на спортната инфраструктура. От тази позиция достиженията на нашите състезатели в Париж наподобяват не като резултат на съзнателни вложения в българския спорт, а макар неналичието на такива.
За да бъде спортът още по-силен маркер на нашето публично схващане, с цел да продължат нашите момчета и девойки да реализират впечатляващи триумфи, би трябвало да бъдат препоръчани и осъществени голям брой стъпки, както от страна на държавните институции, по този начин и на частните спортни клубове. Според мен напъните би трябвало да бъдат съсредоточени в две съществени посоки – от една страна, създаване на съвременна инфраструктура за всеобщ спорт (а не огромни и скъпи игрища и зали, които са недостъпни за потребление от елементарните граждани), а въпреки това, усилена акция по разпространение на спорта измежду децата. Спортуването би трябвало да е привлекателно за подрастващите, то би трябвало да бъде пример за подражателство. Само това е формулата за по-здрави младежи и надлежно за спортни триумфи.
До каква степен спортът е и политика - може ли той да носи политически послания или да популяризира позитивни трендове?
Професионалният спорт е неразривно обвързван с политиката още от началото на модерната ера. И тук не става дума единствено за директна политическа интервенция по образеца на взаимните протести на Летните олимпийски игри през 1980 и 1984 година Самият спорт може да бъде притежател на ясни политически послания, от време на време с значими последици. Достатъчно е единствено да се напомни иконичният жест на Томи Смит и Джон Карлос по време на награждаването им на Олимпиадата в Мексико Сити през 1968 година Или пък напълно пресния образец с провокиралия съществени полемики жест на турския футболист Мерих Демирал по време на Европейското състезание в Германия, който символизираше емблемата на крайната националистическа организация „ Сивите вълци “. В спорта се съдържа всичко това – не са малко случаите, когато той може да бъде прочетен напълно през оптиката на актуалната политика.
Немалко хора настояват, че точно тези устойчиви връзки с политиката съставляват „ родилно леке “ върху спорта. Уви, това е реалност, който сме принудени да признаем, без значение каква оценка му даваме. Политическите конотации на спорта обаче биха могли да се простират оттатък другите форми на разделяне или на политически митинг. Някои спортни дисциплини могат да имат изключителна роля в съхраняването и изразяването на националната еднаквост на разнообразни общности . Обикновено ги назоваваме „ народен спорт “ за дадена страна. Популярен в тази връзка е образецът с обичайния параден танц на маорите, прочут като „ хака “, който националният тим по ръгби на Нова Зеландия извършва преди всеки собствен мач – това е сполучлив опит за модерна стилизация и израз на маорската просвета, който закупи световна популярност през последните години.
Гледахме откриването на Олимпийските игри -, който обаче беше мощно подложен на критика. Като историк изследвате и съветската агитация, обвързвана ли е тя с тези рецензии?
Няма нищо по-нормално от това някой да харесва или не обещано осъществяване. Въпросът е от какви позиции и с какви послания идва съответната рецензия, в какво се пробва да ни убеди тя. Разбира се – осмиването на церемонията по откриването на Олимпиадата (и изобщо на целия форум) беше артикул на съветската агитация. Отбелязването на различността във всичките ѝ форми – каквото уредниците обявиха, че символизират обособени епизоди от церемонията – съставлява главен обект на съветска рецензия против Запада. Нещо повече, възбраната за присъединяване на съветски и белоруски спортисти в резултат на пълномащабната война против Украйна беше различен значителен тласък за активизиране на пропагандния боеприпас. Както нормално, нашите рупори бяха единствено ретранслатори на съветските пропагандни послания.
Поведението и внушенията на армията от тролове обаче сподели за следващ път, че съветската агитация е извънредно перфидна. Тя нарочва и „ окупира “ тематики и проблеми, които на процедура нямат нищо общо с Русия и ги построява в безапелационно звучащ за първосигналния фен разказ. И, за жалост, би трябвало да признаем, че тази пропагандна скица на процедура се оказва сполучлива, защото съумява да манипулира и даже да образува част от публичното мнение . Сами видяхте по какъв начин пропагандните внушения в подтекста на Олимпиадата изостриха чувствителни публични въпроси, което сътвори удобна почва през днешния ден тематиката за така наречен „ ЛГБТ агитация “ в България да бъде нажежена „ до алено “. Класически агитационен сюжет.
Украинецът Семен Новиков завоюва златен орден за България от Олимпиадата. И там имаше рецензии - на какво ги отдавате?
Макар да не са напълно същите, рецензиите против Новиков ми подсетиха за един неуместен миг от предходните Летни олимпийски игри в Токио – тогава най-фанатизираните адепти на съветско въздействие у нас се възпламениха, когато ансамбълът ни по художествена гимнастика завоюва олимпийското злато, изпреварвайки своите съветски съпернички . В този извънреден триумф за българския спорт тукашните рупори на кремълската агитация привидяха умишлен „ русофобски “ скрит план от страна на „ груповия Запад “ против съветските спортисти. Трябва да се има поради, че значително от тези хора – въпреки да имитират облика на „ български интелектуалци “ – на процедура споделят съветско съзнание. Разбира се, в това единствено по себе си няма нищо неправилно – притеснителното е там, че за тези лица съветската еднаквост се отъждествява с поклонничество към режима в Кремъл. Във връзка с това същите, които подлагат на критика Новиков, направиха и не престават да вършат всичко допустимо, с цел да заглушат оптимално тематиката за множеството исторически връзки сред България и Украйна, изключително в подтекста на многохилядната общественост на бесарабски българи, доста от които в този момент се борят и умират на фронта в отбрана на своята украинска татковина.
Реакциите против Новиков демонстрираха образно, че у нас това, което може да се дефинира като „ антиукраинство “, е изкуствено основано пропагандно събитие, привнесено непосредствено от Кремъл и публикувано от няколко тукашни проруски партии и гравитиращите към тях гласове. В България няма никакви исторически учредения за отрицателно отношение към Украйна и нейния народ. Тази антиукраинска агитация стартира едвам след началото на пълномащабната съветска война против Украйна и циркулираше на първо място в обществените мрежи – главното пространство на проруска интензивност у нас. За страдание, тези внушения имат изцяло действителни последици, за които всички от време на време научаваме – дискриминация от всякакво естество, форми на експанзия и така нататък Струва ми се извънредно значимо този стандартен роман да бъде изобличен въз основа на същинските обстоятелства – това е отговорност на медии, просветителна система, общност.
Има ли силата спортът да е сплоти нашето общество - мощно разграничено, мощно апатично и мощно в неспособност да се радва на непознатите триумфи?
Тъкмо заради метафората, която използвахте при започване на диалога – спорта като „ обществен феномен “ – е изцяло основателно да допуснем, че спортните надпревари имат извънредно мощни консолидиращи функционалности в едно общество. Историческото минало е изпълнено с голям брой еднопосочни образци, показващи по какъв начин една страна, въпреки и раздирана от разнообразни рецесии, може да се сплоти и да застане зад своите спортисти. Нашето общество не прави изключение. Това видяхме и в този момент, на Игрите в Париж, когато българският трибагреник беше повдигнат толкоз пъти във връзка спечелването на призови оценки. Маргиналните сериозни гласове, които обсъждахме доскоро, не трансформират общото усещане, че жителите оцениха високо българското присъединяване на Олимпиадата . Нека не забравяме, че в една също мощно поляризирана обществено-политическа обстановка, каквато безспорно беше през 1994 година, българското общество изпадна в групов възторг във връзка триумфа на националния тим по футбол на Световното състезание в Съединени американски щати.
Относно определяната от Вас като неспособност да се радваме на непознати триумфи – предлагам да не бъдем крайни в своите изводи и да заобикаляме генерализации. Противно на общата картина, която алюзира положение на съвсем цялостен публичен разпад, немалка част от българските жители не е изгубила своята дарба за съпричастност и емпатия. Напротив, българският народ нееднократно е доказвал в историята, че може да живее с болките на другия – това са качества, за чието предпазване всички ние би трябвало да поставяме големи старания.
Има ли избрани процеси и въздействия, които катализираха актуалните процеси - и то, съдейки от реакции за спортни събития, които в предишното са били мотив за огромни национални наслади, споменахте самичък 1994 година?
Различните полемики към Олимпиадата в Париж бяха единствено един от скорошните епизоди, разкриващи картина на към този момент образувани и устойчиви разделения в българското общество. Тези разделения явно доближиха връхната си точка след началото на пълномащабната съветска инвазия против Украйна през февруари 2022 година и бяха ясно предизвикани от съветската агитация и тукашните ѝ изразители. Оттогава насетне цели сегменти в нашето общество се развиват в изцяло противоположни направления и споделят отличаващи се визии за значими въпроси като историческо минало, културно настояще и политическо бъдеще. Т ова ме е карало да се замисля дали въобще тези български жители, чиито показа са напълно моделирани от съветската агитация, са част от българското общество. Дали техният изцяло умишлен отвод от идентифициране с останалата част от българските жители не води до образуване на редом „ общество “.
Къде виждате позитивният национализъм - този, който гради, а не унищожава? Какво съгласно Вас е неговото проявяване?
Питането, което поставяте, в действителност е основополагащо за бъдещето на нашата страна. Каквито и внушения да се вършат, пълноценното битие на едно общество е невероятно без наличието на едносъставен родолюбив роман, нормално глобен с инструментите на страната. Този роман обаче би трябвало да прекрати своето фиксиране извънредно върху предишното. Докато историята е безспорно значима и би трябвало да участва в публичното схващане, възприемащият се като родолюбец би трябвало да гледа към през днешния ден и на следващия ден – тъкмо както са правили образците от националния ни мавзолей през 19. век.
За мен българският национализъм, в същинския смисъл на думата, следва да се основава на блян за създаване. Изпълненото с разнообразни дефицити и недоволства настояще предлага голям брой благоприятни условия за такива дейности – грижа за остарели хора и такива в неравностойно състояние, дарения и участия в разнообразни благотворителни акции, разчистване на градското пространство и природата. Списъкът е дълъг. Същото може да се каже и във връзка с национализма – родствено на патриотизма разбиране, въпреки обществото да го преглежда в доста по-негативна светлина. Всъщност двата термина демонстрират ясна етимологична непосредственост, тяхната раздалеченост е образувана въз основа на разнообразни публични тълкования и стандарти. И двете понятия биха могли да имат здрав смисъл, в случай че бъдат публично осъществени по един образован метод.
Принудени сме обаче да признаем, че Активно настоящата в продължение на години агитация на Кремъл съумя да обсеби пространствата на патриотичния роман, да ги вкара в коловозите на разнообразни „ уплахи “ и в последна сметка да построи все по-устойчивата лъжепредстава за българското родолюбие като нещо, което е несъвместимо с концепциите за народна власт и присъединяване в европейското семейство. Тази проруска преправка на българския национализъм наподобява в действителност неуместно, когато вземем поради някои очевидни българофобски настроения в Русия – в предишното и изключително в наши дни. Ето за какво смятам за извънредно значимо българският национализъм да бъде освободен от плена на съветската агитация. За мен като историк е значима на първо място историческата истина, а като жител – морала и истината през днешния ден. Това са неща, в които всички български жители би трябвало да влагат своите старания.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ